Орхидея

Промоция от електронния ни магазин!

ИЛЕКС - Зимно настроение в градината

Клонки от илекс са традиционен елемент в коледната декорация. Причината за това е изключително атрактивния външен вид на растението , точно по това време на годината. Свежи клонки от илекс украсяват коледната трапеза , коледните венци и свещи. За да си ги набавите най-лесно е да отглеждате такова растение на терасата или двора. Поради изключително бавният си растеж , растението е подходящо за отглеждане в саксия. Нуждае се от песъчлива лека почва , която през лятото трябва да се поддържа влажна. У нас илекса е известен под наименованието джел или бодлива зеленика. Естествено разпространен е в Странджа , Средна гора , Родопите и Беласица. Като рядък вид той е под защитата на закона и е вписан в Червената книга на България. В естествените си месторастения се среща като висок храст , от 3-4 м до 10м височина.

Илексът е вечнозелен храст, от който са познати над 300 вариетета. Трябва да знаете , че това растение е двудомно т.е. растенията са мъжки и женски. Характерните червени плодчета се появяват през есента само на женските растения. Остават през цялата зима и внасят колорит и чар в градината през зимния период. Хубаво е да имате мъжко и женско растение , в противен случай няма да може да се формират хубави плодчета. Илексът е с изключително декоративна листна маса . Листата са блестящи с бодлички по края , тъмно зелени или изпъстрени с жълто и бяло при различните вариетети. Растенията са зимоустойчиви при нашите условия , но могат да пострадат при много ниски температури. Това важи за декоративните форми на растението , които ще намерите в градинските центрове. Поради тази причина е добре растенията да се засаждат на защитено от вятър място с южно изложение. Цветните пъпки се залагат в края на лятото и при ниски температури могат да пострадат , в резултат на което няма да се образуват плодчета. Видовете с дребни зелени листа се използват за създаване на боскетни форми , а за засаждане под широколистни дървета могат да се използват видове със зелени листа , които са издръжливи на засенчване.

Размножаването на илекса е трудно. Семената покълват изключително бавно , а резниците се вкореняват трудно , но по Коледа стават чудеса! Ако натопите свежо откъснати клонки във вода и окрасите коледната трапеза , твърде вероятно е да пуснат коренчета. След това може да ги засадите в саксия и така на Коледа да се появи нов живот за вашата градина.

Ilex aquifolium “ Aureomarginata” e ефектен храст с назъбени листа , с жълто окантяване. Подходящ е за композиции с други вечнозелени иглолистни растения и цветни групи.

Ilex cornuta “ Burfordii”-образува големи ефектни плодчета , които изпъкват на фона на тъмно зелени лъскави листа. Може да расте на сянка и достига до 3м височина. Подходящ е в комбинация с други храсти засадени под широколистни дървета.

Ilex crenata “Convexa”-e нисък храст , с височина до 1м и дребни тъмно зелени листа.

Ilex paraguariensis e вечно зелено дърво, характерно за субтропичните гори на Южна Америка. По традиция листата и меките клонки на Мате се използват за направата на подобни на чай напитки с умерено съдържание на кофеин, които местните използват като тонизиращо ума и тялото средство, а също и за да подобряване на лениво храносмилане.тен е за подрязани подрязани форми.

Коледна звезда

Родината на това специфично растение е Гватемала и Мексико.Легенда датираща от 16 век разказва за младо момиче , което било много бедно и немогло да донесе дар в църквата на Рождество Христово. Докато вървяло по пътя и се чудело какво да подари , детето било посетено от ангел , който му прошепнал да набере клонки от избуялите храсти и да ги постави пред олтара в църквата. През ноща клонките разцъфнали с чудни червени цветове.
Коледната звезда –Euphorbia pulcherrima е култивирана още от ацтеките като лечебно растение и за получаване на червена боя от прицветните листа. Наименованието Поинтзеция идва от името на първият американски посланник в Мексико –Джоел Робърт Поинзет. През 1825 той за пръв път донася растението от Мексико в САЩ. Впечатлен от красотата на растението , той изпраща растения в различни ботанически градини. Днес Коледната звезда се отглежда в целия християнски свят. Създадени са много на брой изключително красиви сортове , освен с класическите червени прицветни листа , така също и с бели , жълти , розови и мраморни . Многообразието е голямо и преди Коледа цветарските магазини грейват с примамливи цветове. За жалост опита показва , че отглеждането на тези растения не е никак лесно. Много хора го възприемат като растение ,,еднодневка” , но има любители, които успяват да се справят стова предизвикателство. Какво трябва да знаете за отглеждането на Коледната звезда в домашни условия. Първо купувайте здрави растения , които нямат пожълтяли листа и са добре облистени по цялото стъбло. Пазете растението на топло докато го пренасяте , защото то е изключително чуствително към ниските температури. Изберете мястото на което ще го поставите да е добре осветено , с пряка слънчева светлина , но да е далеч от отоплителни уреди. Поддържайте почвата леко влажна. Най- добре поливайте растението в подложката на саксията като изхвърляте излишната вода. Така няма опасност да преполеете и ще имате оптимална почвена влага. Водата с която поливате , трябва да бъде със стайна температура. Помещението трябва да е задължително отопляемо през цялото денонощие. Ако положите тези грижи , ще запазите растението в добро състояние до пролетта. Тогава подрежете растението като оставите стъблата на височина около 10 см. От изрязаните клонки , може да направите нови растения. Оставете по няколко листа на клонче и така приготвените резници поставете в постоянно влажен пясък , на топло място. След около седмица се образуват първите коренчета. Най-добре се вкореняват резниците , които са от леко вдървенели части , т.е. когато стъблата започват да се покриват с кора. След две-три седмици , може да засадите новите растения в саксии , като използвате почва с леко кисела реакция- ph 5.5.

Старото растение пресадете през април месец в малко по-голяма саксия , като отново използвате същата почва , както при резниците. Продължавайте да поливате, докато не се появят нови странични разклонения, след което отстранете излишните и оставете само три-четири – най-силните. Растенията през летния период най-добре се развиват на открито , задължително засенчени и защитени от вятър. Това е периода до септември месец , през който растението образува зелени листа..Наторявайте растението с торове богати на азот.

Растението започва да цъфти ,когато денят е къс. За да се образуват прицветните листа е необходимо да се осигури 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина . Това може да постигнете ако покривате растенията вечер към 17 h и отвивате сутрин. За целта е удачно да се използва кашон , който да позволява на растението да диша , тъй като найлона може да доведе до запарване и повреждане на листната маса.

В този период трябва да стимулирате образуването на оцветени прицветни листа , като го подхранвате с торове за цъфтеж , т.е. с по-високо съдържание на калий.

Ако спазвате тези съвети , усилията ви ще бъдат възнаградени и ще имате чудесна коледна украса за дома си

Живата Коледна елха

Коледната елха-тази вълнуваща феерия от светлини огряващи дома ни на най-хубавия празник . Във всеки дом коледните празници започват с поставянето на коледната украса. Има много легенди и предания за това как коледната елха се превръща в неразделна част от празника. За нас българите този обичай започва в началото на 20-ти век , когато в двореца на Александър Батенберг за първи път украсяват елха. Така година , след година все повече хора поставят в домовете си коледни дръвчета и елхата се превръща в неизменен спътник на коледните празници. Днес не си представяме Коледа без традиционното коледно дърво. Години наред се използват отсечени дръвчета от ела , бор или смърч. След това „на мода” дойдоха изкуствените елхи , а сега всеки може да постъпи интелигентно и да избере жива елхичка в саксия. Радостно е , че все повече хора правят този избор. Така освен , че спасяваме дръвчета от отсичане , създаваме и нови насаждения .

Има две възможности за жива коледна елха. Всеки според своите предпочитания и възможности , може да избере коледно дърво , което след празника да засади в парка или да отглежда елхичката в саксия на терасата през останалото време в годината. Ако не искате да съхранявате дървото през цялата година , може да изберете всякакъв вид иглолистно дърво , което ви харесва. Купувате го няколко дена преди Коледа и след празника , засаждате в близкия парк или сред природата.

Какво трябва да знаете за да запазите дървото в добро състояние , тъй като то ще бъде поставено в необичайни за него условия.. Мястото , където ще го поставите трябва да е далеч от отоплителни уреди и възможно по-просторно. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Пръскайте около елхата с вода , както оросявате стайните растения. Това ще поддържа по-добра влажност на въздуха и ще освежи листната маса на дървото. Въпреки тези мерки не е добре дръвчето да престоява в помещение повече от две седмици. Ако украсим дръвчето на 24 декември то спокойно може да стои в помещението до 6 януари.

На какъв вид иглолистно дърво да се спрете? Най –често срещаните видове , предлагани за коледни елхи са елата и смърча. Обикновенната ела-Abies alba е красиво дърво с правилна конусовидна корона в млада възраст. Ще я различите от смърча по плоските иглички с две бели ивици от долната страна. Естествените местообитания на елите са планински райони с надморска височина от 1200-1400м . Тя е чуствителна към замърсения градски въздух и летните засушавания , следователно трябва да засадите вашето коледно дърво във вътрешността на парк или сред природата.

Обикновенният смърч – Picea abies е друг вид дърво , което се предлага в градинските центрове. Той прилича на елата , особенно докато дръвчетата са малки. Ще го разпознаете по игличките , които са заострени с ромбовидно сечение и спирално разположени по клонките. В сравнение с елата смърчът е по-устойчиво за градски условия дърво. Той е по-често срещан сред парковете .

Ако желаете да отглеждате коледното дърво през цялата година , трябва да се спрете на ниските вариетети на иглолистните дървета. Много подходящ за тази цел е конусовидния смърч-Picea glauca ,,Conica”. Това дръвче достига най-много до 5м височина и то ако е засадено в свободна почва. В саксия може да го отглеждате години наред , на терасата или в двора.

Конусовидния смърч се цени най-вече заради правилната си и изключително гъста корона.

За отглеждане на дърво по този начин трябва да изберете подходящ съд , който да е с дълбочина 1/4 от короната на дървото. На дъното на съда поставете добър дренаж –пласт около 3-4 см. Почвата с която ще засадите растенията трябва да е хранителна и лека. Използвайте торфено-почвена смес и допълнително подхранвайте дървото през вегетационния сезон с торове обогатени с микроелементи.

Наистина си струва да използваме живи елхи за Коледа. Така през най-светлия християнски празник , ще направим още едно добро дело – ще спасим едно дърво.

Скритите таланти на растенията

Растенията са нашите най-добри приятели на тази планета! Те ни очароват, предани са и не се сърдят за нищо. Освен това, зелените ни приятели правят много повече...

За здраве
Те не само изхранват човешкия род, но и подсигуряват кислород, необходим за нашето съществуване. В съвременните градове въздухът е силно замърсен с опасни за здравето химически вещества и точно растенията изпълняват ролята на биофилтри: те очистват въздуха от формалдехид, ксилол и други вредни за здравето на човека съставки.
Върху техните листа се абсорбира прах, която се явява силен алерген. В домашни условия за заздравяването на атмосферата помагат „зелени прахосмукачки”, като: сансевиерия, каланхое, хлорофитум, алое и други.

За устойчива психика
Ароматерапията е едно от направленията на безмедикаментозната медицина. Тя е особено ефикасна при нервно - психически разстройства. Аромати и екстракти от лековити растения се използват и при соматични /телесни/ заболявания. Вкъщи благоприятно въздействие върху психиката на човека могат да окажат такива „домашни лечители”, като цитрусови растения, жасмин, гардения, роза и лавандула.

За вдъхновение
Растенията вдъхновяват човека в трудното ежедневие. С тяхна помощ и най - неугледното помещение може да бъде превърнато в „райско кътче”. Развитието на транспортните комуникации ни дава възможност да се радваме на широка гама на цветове и форми, стайни и ландшафтни растения от целия свят. Много от тях излъчват приятен аромат, това са етеричните масла, които чрез белите дробове и кожата проникват в човешкия организъм. Те лекуват, заздравяват, успокояват и разкрасяват!

За по-добра съдба

Растенията са способни да повлияят и на съдбата на човека! С тихото си постоянно присъствие те могат да формират нашите чувства и да съдействат за извършване на определени постъпки. С течение на векове хората са наблюдавали, как присъствието на определени растения в интерьора на жилището или ландшафта повлиява на формирането на определени черти на характера и поведение на живущите в това място. Въздействието се осъществява чрез цвят и форма на растение, чрез качествата на излъчваните от него етерични масла, а също и чрез демонстрация на такива важни за живия организм свойства, като устойчивост, неприхотливост, търпеливост и т.н. Парапсихолози и астролози правят директна връзка между конкретни видове растения и качества на характера, свойствени на определени зодиакални знаци.

Фитодизайн
Съвремената психология също не отхвърля този богат човешки опит и използва психологическото въздействието на растенията при създаване на фитодизайн на помещения и ландшафти. С помощта на подходящо оформление Вие можете да създадете в къщата си, в офиса или в градината място, позволяващо бърза и качествена релаксация. Използвайки издължените форми и ярките цветове, можете да съдействате за укрепване на психическа активност и желание за действие при пасивни или отпаднали членове на семейството или служебния колектив.

При всички случаи препоръчваме ви да избягвате случаен подбор на растения във вашия дом или офис. Обърнете се към специалисти, които ще ви изберат най - подходящите зелени приятели. Защото приятелите се поддържат!

Повече информация за психологията на растения, както и за психологията на хора ще можете да намерите на сайта на нашите приятели от Център за личностно и професионално развитие „Интеншън скуул”, гр. София

Покривно озеленяване

Произходът на покривните градини ни връща векове назад. През 600г. пр. н.е. във Вавилонската империя са били създадени първите покривни градини. Легендата разказва за вавилонската царица Семирамида , която тъгувала по родните си места и заповядала да се донесат растения от средиземноморието , които засадили в големи отвори по терасите на двореца. Водата за тези градини се доставяла по сложна водозахранваща система. Това древно инженерно съоръжение заслужено се нарежда като едно от седемте чудеса на света. Още от древността , човекът е отдавал голямо значение на природата, а днес повече от всякога се цени и малкото зелено пространство останало в бетонната джунгла на градовете. Много е трудно в центъра на големите градове , където имотите са най-скъпи , да се отдели площ за озеленяване. В отговор на тази нужда покривното озеленяване намира все по-голямо приложение. Покривните градини са нещо обичайно за градовете на САЩ , Япония , Германия и други развити страни. В Ню йорк , най скъпо струващите имоти са така наречените „пентхаус”- малки къщи , разположени на покрива на големите сгради , които са оградени от зеленина. Броят на реализирани подобни проекти значително нараства , като това е свързано с факта , че тези имоти са с най-висока цена.

Очаква се да бъде въведена единна система за сертифициране на сградите в ЕС , като в най-висока категория ще бъдат оценявани екологичните сгради-тези които имат най-висока енергийна ефективност , предоставят на обитателите здравословна жилищна среда и не замърсяват природата.

Озеленените покриви имат редица икономически предимства: по-дълъг живот на хидроизолацията , по-голяма енергийна ефективност – средства , които се връщат в последствие. Покривното озеленяване е много добра изолация. Разположените на покрива вегетативни пластове , имат способността да редуцират нагряването на повърхността на сградите. Растенията повишават влажността на въздуха , което също допринася за понижаването на температурата , в резултат на това се снижават разходите за охлаждане на сградата. От друга страна през зимата значително се намаляват разходите за отопление на сградите.

Дзен проект

Очертайте границите
Предлагаме ви лесно изпълним проект за малка дзен градина, където ще можете да оформяте различни рисунки върху едър пясък. Това занимание наистина успокоява сетивата, изключително приятно е както за възрастни хора, така и за малки деца.
Първо изберете терена, където да направите тази композиция. Трябва ви равно място с добро ослънчаване. Интересно решение ще се получи, ако към вашата малка дзен градина имате поглед от витрина или веранда. Определете площта. В дадения случай тя е квадрат със страна 5 м. Живият плет дава фон на композицията, затова е добре, ако избраното място е до оградата на парцела. За плета имате възможност да се спрете на няколко вида растения. Подходящи са Ligustrum japonicum, Cupressocyparis leylandii, различни видове Thuja и други, които дават гъста зелена маса. Следва направата на бордюри, с които ще определите границите на градината. Те трябва да са от естествени материали (гранитните павета са добро решение). Много характерно за японските градини е окантяване с два успоредни бордюра, между които е насипана едра речна фракция. Получава се интересен завършек, напомнящ рамка на картина.

Създайте езеро и острови

След като сте подравнили и оградили мястото, започва истинският творчески процес на абстрактно представяне на света. Ще имаме „сухо езеро” и зелени острови. Очертайте островите със свободна вълнообразна линия. За целта използвайте градински маркуч. Той лесно ще заеме желаната от вас форма. На проекта е дадено едно конкретно решение, но вие може да експериментирате и да сътворите ваши форми. Важно е да се получат красиви извивки, които да са части от окръжности.
След като „нарисувате” островите, направете изкоп за „сухото” езеро. Изкопът трябва да бъде най-малко 10 см. Целта е да можете да оформяте свободно дребната речна фракция с гребло. На дъното на езерото постелете геотекстил или дебел найлон. Това ще спре поникването на нежелани плевели и ще запази градината чиста. След това насипете ситна речна фракция до нивото на почвата, останала зад очертанията на маркуча. Вече имате езеро и острови, готови да бъдат аранжирани с подходяща растителност. За да се оформят характерните за японската градина фигури, фракцията за езерото трябва да бъде много ситна, едрината на частиците да е около 5 мм.

Изберете камъните
Най-съществената част е избирането и нареждането на камъните според тяхната символика. Трябва да са с различна форма и големина, по възможност покрити с мъх. Задължително е да имате един камък, който отчетливо да превъзхожда другите. Него ще поставите вертикално изправен. От едната му страна поставете камък, наполовина по-нисък, а от другата – плосък голям легнал камък. Композицията трябва да е съставена от нечетен брой камъни. Размествайте ги, докато постигнете хармонично съчетание и цялата група да въздейства като едно цяло. Долната част на камъните трябва да е леко вкопана, за да изглеждат естествено. Този етап отнема най-много време, не бързайте, а наблюдавайте композицията в продължение на няколко дни. След като се убедите, че сте постигнали търсения ефект, определете и местата на растенията.

 

Японската градина

В два поредни броя ви предлагаме бегло докосване до изтънчената естетика на това древно градинарско изкуство. Първо на теория, после и на практика.

Океан колкото длан
Японските градини са места за усамотение, където хората прекарват времето си в размишление и медитация. Японците дълбоко почитат природата и първоначално пресъздават естествени местности в умалени пропорции. От най-ранни времена считат местата, обградени от скали, за жилища на боговете. Дзен будизмът поставя началото на най-важните традиции в японското градинарство. Градината става място, където Вселената е символично представена в обособено пространство. За постигане на този ефект се използват различни символи – загладеният пясък пресъздава морето или океана, а разположените в него скали – островите и планините, малките дръвчета пък изобразяват идеята за цяла гора.
Японската градина въздейства като живописното платно. Нейната многопланова композиция предизвиква сложни възприятия на пространството. Един от интересните похвати, използван и в съвременния дизайн, е преливането на интериора с екстериора. В японските къщи гледката, която се открива към дворното пространство, въздейства като картина, чиято рамка е интериорът. В западните култури това се интерпретира по различни начини.

Ефектът безкрайност
Общо дизайнът на градината може да се представи като рисунък от невидими извити линии. В основата е взаимовръзката между формата на камъните и растенията. Хоризонталната композиция създава усещане за устойчивост и размах, а вертикалната за дълбочина и многоплановост. Основно правило е редуването на открити и закрити пространства, светлина и сянка. Откритото пространство е безкрайността. То може да бъде обширна водна площ, тучна поляна или пясъчна повърхност, както и водеща наникъде пътека, покрита с речен камък. Околният ландшафт е елемент от цялостната композицията. Близките планини или реки задължително се вписват в картината. Формите са асиметрични и непредсказуеми, но в никакъв случай не и хаотични. Композицията се счита за завършена, когато не може да се добави или махне нито един елемент.
Текстурата и формата на листата също могат да бъдат използвани за създаване на композиции с ефект на безкрайност. Поставяйки растения с по-малки листа на заден план и с по-големи на преден, ние оптически разширяваме пространството. На фона на малките големите изглеждат още по-големи, а на фона на тъмните цветове ярките изглеждат още по-ярки.
Този обмислен контраст на форми и текстури създава чувството за поток от енергия. Японските градински дизайнери търсят взаимодействието на силите ин и ян като символ на вселенската хармония.

Вятър в тревите

Няма нищо по-красиво от градина, вдъхновена от очарованието на дивата природа. Естествената красота на декоративните треви ги превръща в незаменима част от това усещане. Когато чуят думата трева, повечето хора си представят свежа зелена морава. Декоративните треви обаче са онези разбухнати, разрошени от вятъра облаци в различни оттенъци, които внасят в градинския дизайн ефекта на поляните и ливадите. Тези непретенциозни растения имат редица предимства, благодарение на което печелят много почитатели сред любителите градинари и специалистите и все по-често се използват в паркостроителството. Разнообразието им е толкова голямо, че с помощта им могат да се оформят всякакви терени независимо от климата, почвата и разположението.

от Надежда Харизанова, ландшафтен архитект/Градински център Ерика

Годишните времена
В повечето случаи тревите са многогодишни растения, които през всеки сезон ни радват с различна красота. Рано напролет младите връхчета се подават от старата туфа и ознаменуват събуждането на растението за нов живот. Това е моментът, в който старите листа трябва да се отстранят внимателно. Не се препоръчва изрязването на листата в края на есента, тъй като те образуват естествена защита на коренището от зимните студове. През пролетта стръковете са нежни, красиви и растат с всеки изминал ден. В средата и края на лятото – август и септември, тревите са в цялото си великолепие. Повечето видове достигат максималната си височина и цъфтят през този период. Цветовете избуяват на едри класове в различни нюанси. Зимата пък придава особено очарование на изсъхналите съцветия и листа, покривайки ги със скреж.

Подходящото място
За радост на градинарите декоративните треви са невзискателни растения, които не се влияят от обичайните фактори на средата. Развиват се успешно както върху огрени от слънце места, така и на сянка; в сухи каменисти терени и заблатени площи. Ето защо са незаменими като елементи от различни композиции, основи на алпинеуми, в цветните и храстовите групи, аранжирани с камъни, покрай водата... Декоративните треви са прекрасни и самостоятелно – една едра туфа може да бъде акцентът върху окосената поляна. В обширните пространства изпъкват най-добре на фона на дървесна растителност. В този случай е добре да се използват високи видове треви. Когато засаждате декоративни треви, трябва да се осведомите за размера на растението. Туфите се разрастват значително, затова предвиждайте между дребните видове разстояние около 35-30 см, а за по-едрите – от 70 см до 1м.

Размерите
Височината на растенията варира от 10-20 см при Festuca например, до 250 см при Cortaderia. Характерно е, че всички треви образуват гъсти туфи от дъговидно извити или изправени листа, оцветени в зелено, жълто, сребристо или бяло. Декоративните съцветия, образувани през август и септември, обикновено са с по-голяма височина от листата и представляват пухкави метлици или класове.

Как да изберем
Разнообразието от цветове и форми при тревите е голямо и едва ли е възможно тук да опишем всички видове. Ако сте решили да добавите акценти във вашата градина, не се колебайте. В зависимост от пространството изберете подходящ по големина вид. За малките градски дворчета използвайте единично засадени туфи, а в по-големи градини може да създадете композиции от няколко вида треви. Посъветвайте се със специалист, за да сте сигурни, че ще постигнете желания ефект.

Най-популярните:

• Cortaderia selloana – Позната като Пампаска трева. Безспорен фаворит
сред тревите. Ефектните съцветия са обагрени  в бяло и нежно розов , представляват пухкави метлици с височина над 2 м. Познати са няколко сорта: Pumila – по-нисък и компактен вид, Gold band – с жълти листа.
• Miscanthus sinensis Zebrinus – Представлява туфа от изправени стъбла
с височина около 1,50-1,70 м. Листата и стъблата са изпъстрени с напречни жълти ивици. Декоративен е  повече с листната си маса, отколкото с цветовете си.
• Miscanthus sinensis Morning light – Нежни сребристи, дъговидно
извити листа оформят висока туфа с височина 1,50-180 м. Цветовете са рехава метлица. .
• Miscanthus sinensis Gold bar – Листата са изправени, остри, събрани
във ветрило, с напречни жълти ивици. Достига до 0,40-0,50 м.
• Imperata cylindrica Red baron – Листата са изправени, преливат от
зелено във винено червено. Височината на растението е 0.50-0.70 м.
• Festuca glauca – Прилича на малко ,,сиво таралежче”, използва се за
алпинеуми, бордюри и в цветни композиции с дребни цветя.
• Acorus  gramineus – Влаголюбив вид с височина 0,20-0,30 см. Листата са жълто-зелени и се запазват през зимата.

Доза свежест

Ако изградим умело водна площ, тя ще бъде притегателният център на градината –по време на парти, за срещи и разговори, за съзерцание.

от Надежда Харизанова, ландшафтен архитект/Градински център Ерика

Как да впишем водното пространство в зеленото? Възможно е комбинирането на алпинеум или скален цветен кът с водопад и езеро, както и каскада от водни огледала в геометричен стил. Ако съчетаем водната площ с поток или водопад, внасяме динамика, а с огледалното езеро с водни лилии – умиротворение и романтика. Композицията добива завършеност с ефектно осветление, декоративни пластики, градински мебели и аксесоари.
Проектът
Създаването на този тип пространствено решение на градината е истинско предизвикателство и за добрия проектант, и за собственика – изискват се средства и грижи. Именно специалистът ще помогне с финансовия разчет и ще съобрази дизайна с възможностите за поддръжка. Несъмнено е обаче, че всяко усилие ще бъде възнаградено с удовлетворение от постигнатата красота.
Да се съобразим със...
Размерите на водната площ зависят от зеленото пространство – тя не бива да се губи в него, нито да го доминира. Например за да се получи хубава пропорция в градина от около 300-400 кв.м, водната площ трябва да бъде от 10-20 кв.м, като за нея се подбира най-равното място в терена.
Материалите
За традиционна пейзажна водна площ това са полимерна форма за фонтани или фолио за фонтани, пясък, естествени камъни, речна баластра, помпа за фонтани с желания ефект, влаголюбиви и водни растения. Тези материали могат да се намерят в почти всички градински центрове и специализирани магазини. Консултацията с експерти е препоръчителна – особено при избора на помпа. Той зависи от големината и вида на конкретната водна площ. За да се получи ефектен водопад, трябва да се осигури помпа със съответния дебит. Ако за водната площ са предвидени лилии и рибки, помпата трябва да има пречистващи филтри – химични, механични и биологични.
Технология на изграждане
Сравнително лесна е и все пак специалистите ще спестят и разходи, и нежелани усложнения. За ентусиазираните любители ето най-общо последователността на етапите.
• Формата на водния басейн се трасира, определят се нивата и дълбочината.
• Земното легло се изкопава според формата на водната площ и на две нива – първото за влаголюбиви растения и камъни с ширина 25-30 см и дълбочина 20 см и второто с дълбочина 40-50 см.
• Дъното и стените се почистват от едри корени и камъни.
• Почвата на дъното и стените се уплътняват.
• Насипва се 3 см слой мокър пясък.
• Поставя се формата или фолиото и се напълва с вода. Краищата на фолиото трябва да излизат 30-40 см от изкопа и да се стабилизират с едри камъни или плочи. Ако се използва готова форма за фонтани, останалото пространство между изкопа и формата с пясък се запълва.
• Влаголюбиви растения, различни по големина и форма камъни и речна баластра се разполагат покрай водната площ. Именно последната стъпка е най-важна за естетичния ефект – ако формата/фолиото се прикрият добре, създава се впечатление за естествен ландшафт.
Засаждане на растенията
Препоръчително е за целта да се използват специални кошници. Дъното на кошницата се застила с геотекстил и тя се напълва с почвена смес за водни растения. Растението се засажда и отгоре се слага пласт от трошен камък; това ще предпази почвата от отмиване.
Кошниците се поставят на подбраните места, като се осигурява място на повърхността на водата за развитие на растенията. Водните лилии, както и други фини водни растения, предпочитат спокойните води, затова не се засаждат близо до помпата, до поточета или водопади.
Растения за водни площи
Делят се на три групи в зависимост от зоната на обитаване. В първата са тези, чиято коренова система няма допир с водната площ. Развиват се добре при по-голяма въздушна влажност, но не понасят заблатяване на почвата. Такива са различни видове иглолистни от р.Thuja и р.Chamaecyparis, различни форми на Acer palmatum и други папрати и цветя. Те се засаждат в близост до водната площ, без да имат корените пряк контакт с водата.
Втората група са растения за заблатени почви. Tе се засаждат непосредствено до водната площ, но не във водата. Това са видове Hosta, Astilbe, Calla palustris, Iris versicolor, Primula, Carex и др.
В последната група са растения, чиито корени са изцяло потопени във вода. Те са два вида: засадени в субстрат и свободно плаващи. Typha – папур, Juncus, Acorus, Gunera и др. се използват за декориране на страничната ивица на водната площ. Засаждат се в кошници на избраните места отстрани на водния басейн. За декориране на водата се използват свободно плаващи растения – Azolla caroliniana, Stratiotes aloides, Trapa natans и др.
Най-популярна от  растенията, засадени в почвен субстрат, е водната лилия – Nymphaea. Съществуват редица сортове водни лилии, подходящи за нашите климатични условия.Те се засаждат в специални кошници, които се поставят на дъното на водния басейн. Водните лилии изискват пълно ослънчаване и спокойна вода с дълбочина между 45-75 см. Необходимо е водната площ да бъде не по-малка от 1,8 м в диаметър. Има и сортове с по-малки листа и цветове, които биха могли да се отглеждат и в по-скромни водни площи. Това са Nymphaea Aurora, N.Candida. Най-малка е Nymphaea tetragona Alba с диаметър на цвета едва 2,5 см. За дълбоки води около 3 м е подходяща Nymphaea alba, N. Charles de Meurville
- диаметър на листа 1,2 м.

Корона за градината

Дори да не вярваш, че ако прегърнеш дърво, отрицателната енергия те напуска, а се влива положителна, добре е да живееш край дървета. Най-добре е да засадиш и сам, не отлагай.

от Надежда Харизанова, ландшафтен архитект

Нищо не е в състояние да замести дърветата, а те са измествани все повече от живота ни; това го влошава. Списъкът с ползите от тях е дълъг и разнообразен. Ето само няколко. Съвременните изследвания показват, че дърветата отделят фитонциди с бактерицидно действие. Тези летливи вещества са биологично активни и унищожават или потискат растежа и развитието на ред болестотворни микроорганизми. В най-голяма степен правят това иглолистните – бор, ела, смърч. Хектар иглолистна гора филтрира 30-35 тона прах годишно, а широколистната около 50-70 тона. Пак за година хектар дъб произвежда 830 кг кислород, а борът или смърчът - 540 кг. Установено е, че горският въздух е наситен с отрицателни йони, които стимулират жизнените процеси.

Място за тях
Как непосредствено да се усети това благотворно въздействие? Ако се засадят иглолистни дървета от север на дома, той е защитен от студените северни ветрове. С ред широколистни дървета с подлес от храсти от страната на натоварено улично движение шумът ще е 4 пъти по-малко, а прахът ще намалее поне два пъти. Растителността поглъща повече и излъчва по-малко от падналата върху нея топлинна енергия и така разликата в температурите между градските части и зелените площи достига до 10-12º C. Дърветата повишават и влажността на въздуха, което се отразява положително на нашето усещане за топлина.

Кои са подходящите
При избора на дървета за засаждане съобразяването с местните климатични условия е задължително. Красиво цъфтящите албиция (Albizia julibrissin), лагерстремия (Lagerstroemia indica) и вечнозелената магнолия (Magnolia grandiflora) не понасят много студен климат. Може да се използват по Черноморието и югозападната част на страната или в единични случаи на защитено от ветрове място и с южно изложение. Навсякъде добре се развиват ясен (Fraxinus sp.), явор (Acer sp.), чинар (Platanus sp.), бреза (Betula) и др. Широколистните видове предоставят много възможности. Чудесен избор е липата заради уханието или чинарът - никой климатик не осигурява такава прохлада като сянката му.

Да не забравяме, че
Каквото и широколистно дърво да се вземе, трябва да се засади на не по-малко от 5 м от сградите (заради короната), а по закон – на 3 м от границата на имота. Ако се групират, дърветата трябва да бъдат нечетен брой. Декоративните групи могат да включват иглолистни и широколистни дървета, само широколистни и само иглолистни.
Дървесните групи се допълват от различни видове храсти. Красиво съчетание са група иглолистни с цъфтящи храсти – особено през есента, когато ярките жълти и червени окраски изпъкват на фона на вечнозелени дървета. Препоръчително е подобно съчетание (например бреза със смърч и червен дъб) да се разполага по периферията на парцелите, за да може да се наблюдава отдалеч. Пейзажът става още по-вълнуващ, ако декоративната група е повдигната на малък хълм. Впрочем сезонната динамика прави градината привлекателна. Вечнозелените видове са скучни, когато не са обогатени от променящите се растения.
В сравнително по-голяма близост до сградите могат да се разположат групи от по-ниски видове дървета, например туя (Thuja sp.), японски явор (Acer palmatum), плачещи форми на различни дървета. Тези групи се наблюдават отблизо и трябва детайлно да се оформят с цветя, речна фракция или мулч.
На линейните обекти като алеи и подходи отива колонада от дървета - иглолистни или широколистни дървета, но най-вече видовете с правилна корона – кипарис (Cupressus sempervirens) за по-топлите части на страната, колоновидна туя (Thuja occidentalis Columna), кълбовидна акация (Robinia pseudoacacia Umraculifera), кълбовиден явор (Acer platanoides Globosum) и др. Ефектно допълнение към редицата дървета са живите плетове и различни видове цветни бордюри, следващи посоката на алеята.

Озеленяване на балкона и терасата

Първото за сезона протяжно сутрешно кафе на балкона или първите топли дълги вечери под открито небе вече ентусиазират за леки промени или изцяло ново решение за този градски оазис.

Изкуството на баланса
Балконът и терасата остават мястото, където можете да пресъздадете вашето кътче природа. Възможностите за аранжиране са много. Всичко зависи от вашите идеи. Не се притеснявайте да експериментирате. Може да направите малък алпинеум, билкова градина, експлозия от цъфтящи растения или съвсем минималистична визия. Ако поставите дървена настилка, ще създадете особен уют. Изберете си стил и се придържайте към него. Не прекалявайте с количеството на растенията, все пак е добре да оставите пространство и за вас самите. Малка масичка, плетен стол или хамак са достатъчни, разбира се, всичко зависи от площта, с която разполагате. По-големите тераси дават възможност за обособяване на различни зони – място за барбекю, кът за хранене, детски кът и др. Изборът на съдовете за цветя е показателен за добрия вкус. Спрете се на един тип съдове, така терасата ви няма да бъде стилистично разколебана. Новост на пазара са съдовете от фибростъкло. Те са изключително здрави, леки за пренасяне и с добър дизайн.

Под стъкления заслон
В този сезон закритите балкони вече са широко отворени. Те обаче функционират активно целогодишно. Тях можем да превърнем в малка зимна градина. Ако са с южно изложение – добър вариант е аранжирането със субтропична растителност. Палми от вида Trachicarpus fortunei и Phoenix canariensis спокойно презимуват в остъклени балкони, ако, разбира се, има достатъчно място за тях. На такива балкони можем да отглеждаме и лимонови дръвчета. Изберете един или два акцента от по-едър растителен вид и добавете към тях по-малки елементи – папрати, азалии, билки. Много атрактивно за такива пространства е все още малко популярното растение Phormium tenax. В по-малките балкони използвайте различни приспособления за разполагане на растенията по стените и във висящи кошници. За по-големи пространства добавeте удобен плетен стол, за да се наслаждавате и на хубавото и на лошото време.

Дървета на балкона!
При откритите тераси засаждането на многогодишни растения, които презимуват отвън в съдове, не се препоръчва. При южно изложение и добра защитеност от ветрове и течения могат да се предвидят стационарни растения, но във всички други случаи презимуването на открито е рисковано. Когато растенията са засадени в градината, почвата в по-долните слоеве не замръзва за разлика от тази в съдовете, което е и причината иначе студоустойчиви растения да измръзват, когато са засадени в контейнери.
Все пак и този проблем има решение. През зимата широколистните листопадни растения “заспиват”, затова, ако засадите ниско широколистно дърво в достатъчно дълбок съд, то ще презимува успешно. Още по-добре е да мулчирате почвената повърхност и да изолирате съда отвътре. Така успехът е гарантиран. Използвайте декоративни форми на ниски дървета, които все по-често се налагат в паркостроителството. Такива видове са подходящи и за покривни градини. От почти всеки градински център можете да купите различните вариетети на Acer palmatum (японски явор) – изключително красиво малко дърво, което ще допринесе много за колорита на терасата. Много популярен вид е и Betula pendula Yongii – ниска плачеща форма на брезата. Плачещите форми имат интересна експресивна форма и са атрактивни и през зимата. Други видове плачещи дървета, които могат да се отглеждат в съдове, са: Morus alba pendula (черница) и Prunus X subhirtella pendula (вид японска вишна).

На юг, на изток, на запад
Правилното отчитане на факторите на средата е гаранция за естетическия вид на терасата. Ако имате южна тераса, добре е да се спрете на видове, издръжливи на слънце. Nerium oleander е познат под името зокум, лян или олеандър. Произхожда от Средиземноморието, където расте на големи храстови масиви. Цъфтежът е обилен през цялото лято. Цветовете са в бяло червено, розово и светлооранжево. Големият атрактивен вид изисква достатъчно място и възможност за съхраняване през зимния период. Друго популярно растение са сакъзчетата (Pelargonium peltatum). Тяхната интензивна багра радва окото до късно лято, дори до октомври, ако есента е топла. Трябва да знаете обаче, че и двата вида се нуждаят от съхраняване през зимата. С падането на първите есенни слани се налага да ги приберете, най-добре в хладни и светли помещения. От едногодишните растения за южно изложение най-издръжлива е вербената. Особено атрактивна е пълзящата форма на растението, подходяща както за сандъчета, така и за висящи кошници. Има варианти в различни багри – бяло, розово, червено, наситено лилаво и др. Не забравяйте, че дори устойчиви на интензивно слънце растения се нуждаят от редовни поливки.
На терасите с южно изложение може да разположите настолен фонтан и с това да увеличите влажността на въздуха. Добре е да предвидите частично засенчване с тента или чадър. Ако поставите сандъчета на парапета на терасата, можете да пуснете увивни растения, като им подсигурите опора, за която да се прикрепят. Тънък канап е идеална опора за телефончето (Ipomea). То расте много бързо, може да достигне височина 2 м. Цъфти през цялото лято и се самозасява.
Терасите със западно изложение са аналогични с южните. Най-облагодетелствани са източните тераси. Можете да използвате голямо разнообразие от растения, без да засенчвате допълнително. Източното изложение е подходящо и за изнасяне на повечето стайни растения на открито.

На ниво проект
Озеленените тераси е хубаво да се предвидят при проектирането на сградите. Тогава растенията се разполагат в предварително изградени цветарници, които са снабдени с хидроизолация и поливна система. В този случай дълбочината на почвата е по-голяма и корените са защитени с изолация, така че могат да се използват многогодишни растения, които успешно презимуват навън. Това променя коренно облика на сградите. Получават се интересни решения от функционална и естетична гледна точка. Например поставянето на жив плет на терасата ще допринесе за изолирането на помещенията от шум, вятър и замърсявания. Практически това решение е напълно възможно, при условие че е предвидено още в проекта на сградата.
Ако тепърва започвате да строите вашето жилище, помислете предварително за решението на терасите. Така ще си осигурите оптимална организация на пространството и ще имате повече възможности.